Резервати:

За резервати (съгл. чл.16, ал.1 от ЗЗТ) се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Посещенията в тях или събирането на семенен материал, на диворастящи растения и др. с научна цел се осъществяват само и единствено с разрешение на Министерството на околната среда и водите, а създаването на екопътеки - със заповед на Министъра на околната среда и водите. Едновременно с този строг режим и предвидените изключително строги административно-наказателни мерки и санкции, ЗЗТ допуска за резерватите разработване на планове за управление с определени род дейности, непротиворечащи на преследваните с обявяването цели.

• Резерват "Горната кория"
  
  

      Изключително горски фонд с обща площ 161 ха. Разположен е върху северните склонове на Западна Стара планина в подножието на вр. Ком на 1500 м средна н.в,..Обявен със Заповед N 508 / 08.03.1968 год. на МГГП (Министерство на горите и горската промишленост) видоизменена със Заповед N 15/18.01.1981 год. на КОПС с цел запазване на редките за Стара планина естествени смърчови и смърчово-елово-букови дендроценози. През 80-те години са били установени единични токовища на глухар, местообитание е и на единични екземпляри от елени и сърни , както и на защитени видове от флората като безстъблената тинтява, томасинианов минзухар, пухест лопен, лъскав напръстник и др. Биологичното разнообразие не е достатъчно проучено.
       Със Заповед № 887/12.10.1986г на КОПС около резервата е обособена буферна зона на площ 108 ха с цел намаляване и ограничаване на антропогенното въздействие върху горската екосистемата и запазването на естествения u характер.
       Резерватът е изключителна държавна собственост.

Поддържани резервати:

За поддържани резервати (съгл чл.26, ал.1 от ЗЗТ) се обявяват екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. В тях се забраняват всякакви дейности, с изключение на тяхната охрана, посещения с научна цел, преминаване на хора по маркирани пътеки, вкл. с научна цел, събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяванията им на други места, както и провеждане на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки, които се определят в плана за управление на поддържаните резервати.

• Резерват "Ибиша"
  
  

      Изключителна държавна собственост, разположен в източната част от дунавския остров Цибър с площ 34,3 ха.Обявен със Заповед №794/1984г. на КОПС за резерват с цел запазване на "характерни за дунавските острови съобщества - заливни гори и блата, както и убежища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове". Определена е буферна зона от западната част на резервата с ширина около 200 м. До обявяването му за резерват е обитаван от три вида чапли (бяла, гривеста и нощна), лопатарка, малък и голям корморан., голям воден бик и др., което определя и международния природозащитен статут на защитената територия като корине субсайт и в списъка на орнитологично важните мяста в България. През последните години на миналия век се наблюдава тенденция към прогресивно намаляване числеността на гнездещите чапли за сметка на увеличаване на броя на кормораните (предимно големия корморан), както и масово съхнене и падане на тополите. С цел възстановяване на чапловата колония, запазване на самобитния характер на природата и поддържане местообитанията на другите защитените птици, със Заповед №РД-394/15.10.1999г. на МОСВ р"Ибиша" е прекатегоризиран в "поддържан резерват". МОСВ е възложил изработване на план за управление на защитената територия.

Защитени местности:

За защитени местности (съгл. чл.31, ал.1 от ЗЗТ) се обявяват характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат от хармоничното съжителство на човека и природата. Същите се управляват с цел запазване компонентите на ландшафта,опазване, поддържане или възстановяване на местообитанията, предоставяне на възможност за развитие на туризъм, за духовно обогатяване и образователна дейност, за научни изследвания и екологичен мониторинг. Режимът на стопанисване на защитените местности забранява дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.

• Защитена местност "Копрен-Равно буче-Деяница-Калиманица"
  
  

      Обявена със Заповед №3751/30.11.1973г на МГОПС с обща площ 536,4 ха горски фонд, обединяваща четири живописни местности в Копиловския дял на Западна Стара планина.Разнообразният ландшафт, включващ вековни широколистни и иглолистни гори, пъстроцветни поляни, осеяни с много защитени и редки представители на флората, скални зъбери и кристално чисти изворни поточета и реки прави гледката неповторима и привлича целогодишно стотици туристи и любители на дивата природа. С разрешението на МОСВ, БАСЕТ (Българската асациация за селски и екологичен туризъм) е направила две екопътеки, за да може всеки да се полюбува, достигайки до най-интимните и прелестни кътчета на природата. В границите на защитената територия се намират и два от най-красивите в северозападна България водопада - "Дуршин""и "Водният скок", обявени за природни забележителности, които допълват с величествените си осанки красотата на този район.
  
  

• Защитена местност "Ускето"
  
  

      Обявена за защитена местност със Заповед №862/23.10.1992Г на МОС с площ от 1.9ха Намира се в Дългиделския участък на Западна Стара планина, на 1550м н. в. и представлява естествена вековна смърчова гора, остатък от съществуващите някога тук иглолистни гори. Биоразнообразието не е проучено.
  
  

• Защитена местност "Уручник"
  
  

      Обявена за защитена местност със Заповед №862/23.10.1992Г на МОС с площ от 1.9ха. Намира се в Дългиделския участък на Западна Стара планина, на 1550м н. в. и представлява естествена вековна смърчова гора, остатък от съществуващите някога тук иглолистни гори. Биоразнообразието не е проучено.
  
  

• Защитена местност "Шумака"
  
  

      Обявена за защитена местност със Заповед №РД-899/22.11. 2001г. на МОСВ с цел запазване на местообитанието и популацията на редкия растителен вид полско котенце. Обхваща площ от 0,5ха земеделски земи, землище на с. Сливовик, общ. Медковецу обл. Монтана.
  
  

• Защитена местност "Рибарници Орсоя"
  
  

      Обявени за защитена местност със Заповед №898/22.11.2001г. на МОСВ с площ от 150,3ха общо горски и поземлен фонд, землище на с. Орсоя, общ. лом, обл. Монтана.Защитената територия е обявена с цел поддържане и опазване на популациите и местообитанията на защитени, редки и уязвими видове от флората и фауната.Включена е в орнитологично важните места-по публикации са установени са над 160 вида птици, 33 от които са включени в Червената книга на България, а 90 броя са с европейско природозащитно значение. Мястото е с международен природозащитен статут - корине биотоп. Тук се среща най-многочислената популация на малкия воден бик, също гнездят белооката потапница и малкия корморан. От защитените флоуристични видове се среща щитолистната какичка и водната лилия. Биоразнообразието на района не е специално проучвано,но предстои възлагане изработването на план за управление на защитената територия.
  
  

      В процес на прекатегоризиране в "Защитена местност " са още три защитени територии, бивши исторически места - "Раковишки манастир" и "Липака", обл. Видин и "Калето", обл. Монтана, за които РИОСВ - Монтана е изпратила до МОСВ мотивирани предложения и проектозаповеди съгл. процедурата по ЗЗТ.

Природни забележителности

 За природни забележителности (съгл. чл.23, ал.1 от ЗЗТ) се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми,скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, извори, водопади, понори, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и др., които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата.

На територията на РИОСВ - Монтана има 13 броя обявени природни забележителности, но реалният им брой е многократно повече, тъй като голяма част от последните са в процедура за обявяване или проучване.Най- значимите от тях са следните:

• Природни забележителности - скални форми:
  
  1. ПЗ "Белоградчишки скали"

      Обявени със Заповед №601/01.07.1987г.на КОПС с цел запазване на уникалните геоморфоложки образувания , както и на местообитанията на редки и застрашени видове от флората и фауната. Обхваща обширна територия с дължина около 30 км и ширина 3 км в Западна Стара планина, района около гр. Белоградчик, с обща площ 598,7ха. Множеството скални форми (червени пясъчници), които природата е ваяла с векове, за да ги превърне в причудливи форми от приказките, в синхрон с многообразието на растителния и животински свят около тях (над 23 вида защитени растения и над 15 вида защитени животни), превръщат Белоградчишкият район в неповторим по красота и уникалност не само за България, но и за света.Със средства, финансирани от МОСВ през 2001г. е реализиран проект "Модернизиране и усъвършенстване на формите на екотуризъм в общ. Белоградчик чрез изграждане на екомаршрути" с което са създадени предпоставки за развитие на познавателен екотуризъм, пропагандиране на значимостта на природните дадености вкл. и в международен аспект, както и повишаване на екологичната култура и образование.
  
  2. ПЗ "Боров камък"

      Скално образувание от червен пясъчник, разположено на площ от 1,3 ха в едноименна местност, в земл. на с. Боровица, граничещо с ПЗ "Белоградчишки скали". Обявено за природна забележителност със Заповед №1187/19.04.1976г. на МГОПС с цел запазване на забележителните геоложки и ботанически обекти, представляващи интерес за науката, културата и развитието на туризма.
  
  

• Природни забележителности - пещери:
  
  1. ПЗ "Магура"

      Пещерата е обявена със Заповед №666/1960г. на МГ(Министерство на горите) и Разпореждане №1077/1961г на ГУГ (Главно управление на горите) към МС като природна забележителност с интересни образувания и праисторически находки. Разположена е в землището на с. Рабиша, общ. Белоградчик. Общата u площ заедно с лесопарка, устроен през1961г.е 133,5 ха, като заедно с него представлява защитена територия по смисъла на ЗЗТ. ПЗ "Магурата" е една от най-големите (над 30 000 кв.м,) и най-красиви български пещери- естествено образувани "зали" , множество галерии, причудливи форми от сталактити, сталагмити и сталактони с величествени размери (до 20м височина и над 4м диаметър) наподобяващи хора, водопади, животни и т.н. Известна е и с праисторическите си скални рисунки, датиращи от епипалеолита (10 000г. пр. н.е) до ранната бронзова епоха, с които пещерата е под специалнта егида на ЮНЕСКО с международен статут като паметник на културата. Изпълнена с тайствена красота, идваща от вековете, тя е и убежище на защитени фаунистични видове - над пет вида прилепи, пещерни безгръбначни, като по данни са намерени фосили, свидетелстващи, че районът е обитаван от праисторически животни - пещерна мечка, хиена, див кон и др. и неповторимост. През 2001г. МОСВ е финансирал реализирането на проект за електрифициране на пещерата-І-ви етап, като предстои цялостното u благоустрояване.
  
  2. ПЗ "Леви и десни сухи печ"

      Разположена в землището на с. Долни Лом, общ.Чупрене, обл.Видин с обща площ 0,2 ха., обявена със Заповед №1187/1976г. на МГОПС(Министерство на горите и опазване на околната среда) за природна забележителност. Характеризира се с множество образувания на мармити, синтрови езера, пещерни кари, прилепови колонии. Консервирана за посетители с цел запазване на природните дадености от разрушаване и ограбване.
  
  3. ПЗ "Венеца"

      Намира се до с. Орешец, общ. Димово, обл. Видин в преустановила действието си кариера, изключително красива със скалните си образувания, обявена за природна забележителност със Заповед 995/1971г. на КОПС. Поради злоумишлени нахлу-вания и опити да се рушат естествените образувания в нея, пещерата е консервирана и не се посещава от туристи.
  
  4. ПЗ "Мраморна пещера"

      Намира се до гр. Берковица, в м"Алчов баир".Обявена за природна забележителност със Заповед №995/1971г. на МГГП., с обща площ 16,3 ха. В територията u влиза лесопарк, за който има паркоустройствен проект. Пещерата е известна с мраморните си образувания , подземни галерии и пещерни фаунистични видове, но не е проучена. Консервирана е с цел предпазване от разрушения и разграбване.
  
  5. ПЗ "Мишин камък"

      Намира се в землището на с. Горна Лука, в Чипровския дял на Стара планина, в едноименен лесопарк. Обявена за природна забележителност със Заповед №2634/1962г. на ГУГ., с обща площ 0,5 ха. Пещерата е известна с множеството си бели кристални образувания и подземни езерца, но не е проучена. Консервирана е с цел предпазване от разрушения и разграбване.
  
  

• Природни забележителности - водопади:
  
  1. ПЗ "Хайдушки водопади"

      Обявени за природна забележителност със Заповед №3796/1965 г. на КГГП (Комитет на горите и горската промишленост), допълнена със Заповед №995/1971г на МГГП. Намират се в Берковския дял на Западна Стара планина, в землището на гр. Берковица и са образувани от сливане на р.Ценкова бара и р.Сливашка, с пад на водата над 5-6 м. Защитени са с територията около тях, т.е обща площ 1,0 ха.Името на водопадите е свързано с преданието, че там е било хайдушко сборище, а по нагоре в дебрите на Балкана се намирал бивакът на хайдутите.Обектът се посещава от туристи и е прекрасен кът за отдих сред живописната местност.
  
  2. ПЗ "Стакевски водопад"

      Разположен сред борова гора в м."Бялата вода", земл. на с. Стакевци, общ. Белоградчик, обявен със Заповед № 1187/1976г. на МГОПС с обща площ от прилежащата към него територия от 1,0 ха. Скътан високо сред дебрите на Стара планина, красивият водопад допълва пейзажа на почти девствената природа в този район.
  
  3. ПЗ "Петков церак"

      Водопад с пад над 6 метра, обявен със Заповед №407/1982г. на КОПС , разположен в близост до с.Бойница, в поземлен фонд. Рядкост за района, отличаващ се на фона на окръжаващата го среда с естествената си красота.
  
  4. ПЗ "Дуршин водопад" и "Водния скок"

      Обявени за природни забележителности със Заповед №282/1979г. на КОПС. Намират се в границите на защитената местност"Копрен-Равно буче-Деяница-Калиманица" в Копиловския дял на Западна Стара планина. Тези два водопада са едни от най-красивите за обл. Видин и обл. Монтана , падът на водата им е съответно над 15м и над10 м.и представляват величествена гледка на фона на живописната защитена територия.
  
  5. ПЗ "Чипровски водопад"

      Предложена от РИОСВ - Монтана пред МОСВ за обявяването му за природна забележителност с площ от 19,0 ха. Намира се в Чипровския дял на Западна Стара планина, в м."Щавляка" на р. Спасово сало, изцяло горски фонд, гори със специално предназначение - вододайна и зелена зона. Величествен и единствен по рода си за тази част на Балкана водопад -с две каскади, широк около 10 м , първи пад 18 м, формира малък разлив(езерце),следва втори пад и се спуска надолу по своя неуморен път през големите, обрасли с мъхове каменни отломки, образувайки множество водоскоци, преди да се слее с р.Типъчка.
  С обявяването на природната забележителност за защитена територия ще се създаде възможност за нейното устойчиво управление и за развитието на познавателен екотуризъм, което от своя страна ще окаже положителен икономически, социален и екологичен ефект за региона.
  
  

• Природна забележителност "Връшка чука"
  
  

      Обявена за защитена територия със Заповед №1022/1986г. на КОПС ( РИОСВ - Монтана е изпратила проектозаповед за прекатегоризиране в "защитена местност" съгл. ЗЗТ) с цел запазване единственото в света находище на растителния вид- български ерантис, единствените в РБългария находища на тъмнопурпурна метличина, томасиниев минзухар, на защитените видове понтийски пелин, ничичово прозорче, розов божур, червена липа и др.Намира се на границата ни с Р Югославия, землището на с.Извор махала, общ. Кула, върху планинско възвишение с обща площ 67,6 ха. РИОСВ - Монтана съвместно с БАН извършва проверки и е дадено предложение пред МОСВ за възлагане на план за управление на защитената територия.

 За природни паркове се обявяват ( съгл. чл.29, ал.1 от ЗЗТ) територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителните и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.

• Природен парк "Врачански Балкан"
  
  

      Обявен със Заповед №РД - 02-14-393/1988г на КОПС като "народен парк" (съгласно категориите по ЗЗТ е "природен парк"), обхващащ три области - Монтана, Враца и София. Общата му площ е 30 129,9 ха, като за обл. Монтана възлиза на 4097,7 ха, обхващащ землищата на селата Горна и Долна Бяла речка и Долно и Горно Озирово. Управлява се от Паркова дирекция със седалище гр. Враца по паркоустройствен проект.
  
  

• Природен парк "Белоградчишки скали"
  
  

      В процедура за обявяване на защитена територия в Западна Стара планина, включваща сегашните ПЗ" Белоградчишки скали", ПЗ "Боров камък", Р "Чупрене", ПЗ "Венеца", ПЗ"Бялата вода", обширните глами и др.територии от общо три общини с обща площ над 20 000 ха, богати на биоразнообразие, геоморфологични форми и историческо минало.