ИЗВЪРШЕНИТЕ ИЗМЕРВАНИЯ В РАЙОНА НА СЕЛО ГОРНИ ЛОМ, ОБЩ. ЧУПРЕНЕ НЕ ПОКАЗВАТ ПРЕВИШЕНИЯ

Извършените измервания в района на завод “Миджур”, село Горни Лом, община Чупрене от Мобилната автоматична станция, гр. Плевен към Изпълнителна агенция по околна среда не показват превишения на пределно допустимите норми.
Измерванията са извършени в часовия диапазон 0.30 – 10.30 часа на 05.02.2010 г. от пункт ВЕЦ ”Китка”, с. Горни Лом.
Измерванията продължават, при отклонение от нормите РИОСВ – Монтана ще предостави допълнителна информация.

МИНИМУМ 72 ЧАСА ЩЕ СЕ СЛЕДИ КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА
В ГОРНИ ЛОМ

Минимум 72 часа ще се извършва анализ по 10 показатели, влияещи върху качеството на атмосферния въздух, в района на завод “Миджур”, село Горни Лом, община Чупрене.
Измерването ще се извърши от Мобилна автоматична станция за контрол на качеството на атмосферния въздух на Регионалната лаборатория, гр. Плевен към Изпълнителна агенция по околната среда. Станцията се очаква да пристигне на мястото в късния следобяд днес, 4 февруари. Регионалната лаборатория в Монтана не разполага с мобилна станция, поради което е потърсено съдействието на тази в Плевен.
На РИОСВ – Монтана са предоставени резултатите от замерванията на въздуха, направени от мобилните станции на териториалните дирекции “Гражданска защита” – Видин и Монтана. Анализът показва, че няма превишения на пределно допустимите норми.
При постъпване на допълнителна актуална информация ще бъдат уведомени своевременно отговорните институции.

Темата на Международната кампания за отбелязване на 2 февруари през 2010 г.  е „Управление на влажните зони в отговор на климатичните промени”.
Влиянието на климатичните промени, причиняващи загуба на видове и екосистеми, характерни за влажните зони;
Загуба на екосистеми във влажните зони, респективно и на ползите от тях, водещи до негативни последствия върху населението. Влияние върху най-бедната част от населението по света, включително тази, чиято прехрана най-силно зависи от екосистемите на влажните зони;
Загубата на видове и екосистеми на влажните зони не се дължи само на климатичните промени, но те ги усилват;
Наличието на много други неклиматични фактори, директно причиняващи загуба на биоразнообразие, които също трябва да бъдат преодоляни: дори да се забавят климатичните промени, загубата на видове и екосистеми от влажните зони и ползите от тях ще продължи, заради други породени от човека влияния, включващи загуба на местообитания, замърсяване, инвазивни видове, прекалено изземване на водни ресурси и преексплоатация;
Съществуват решения за настоящите ситуации – ограничаване и адаптация към климатичните промени във влажните зони и съгласувани усилия за контрол на други причинители на загубите и деградацията им.
Кампанията поставя акценти върху:
РБългария е сред първите страни, присъединили се към Конвенцията за влажните зони с международно значение – рамсарска конвенция. Тя е приета на 2 февруари 1971 г. в гр. Рамсар, Иран. В България Конвенцията е подписана без задължение за ратификация в изпълнение на решение на Министерски съвет № 389/18.02.1974 г., изменена с протокол от Париж 1982 г., влязъл в сила за България на 27 февруари 1986 година. Към настоящия момент, 158 страни са приели Конвенцията, представени с повече от 1770 влажни зони, с обща площ 161 млн. ха.
Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от които зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Съгласно Конвенцията, влажните зони са „блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра”.
В списъка на конвенцията за влажните зони с международно значение, българия е представена с 10 влажни зони с обща площ 20 306 хектара.
На територията на РИОСВ – Монтана е разположена влажната зона „Остров Ибиша, в землище на с. Долни Цибър, източно от гр. Лом. Международната значимост на „Остров Ибиша” се определя от наличието на най-голямата у нас смесена чаплово-корморанова колония. В източната част на острова се намира поддържан резерват „Ибиша”.
По повод 2 февруари 2010 – Световен ден на влажните зони, на територията на РИОСВ – Монтана ученици от Екоклуб към ПМГ ”Св. Климент Охридски”, СОУ „Любен каравелов”, гр. Видин, гимназия „Димитър Маринов”, гр. Вълчедръм, СОУ „Христо ботев”, с. Арчар, общ. Димово, обл. Видин са подготвили разнообразни инициативи за отбелязването му.

Проверка на терен в местността „Могилата” в землището на с. Мърчево, общ. Бойчиновци, обл. Монтана във връзка с подаден сигнал на 23.01.2010 г. от жители на с. Мърчево за нерегламентирано изземване и извозване на пясък.
При проверката на място от експерти на РИОСВ – Монтана с представители на общ. Бойчиновци и с. Мърчево е засечена техника в готовност, но не извършва незаконни добивни дейности.
На терена са констатирани видими следи от изземване и извозване на песъчливо глинена земна маса, с което не е изпълнено предписание № 05/04.01.2010 г. на РИОСВ – Монтана.
На виновните длъжностни лица са наложени административно наказателни мерки.

В периода от 15 до 17 януари 2010 г. ще се проведе тазгодишното среднозимно преброяване на зимуващите водолюбивите птици на територията на области Монтана и Видин. То е част от Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и се извършва по определена методика.
В преброяването ще вземат участие Министерството на околната среда и водите, Българска орнитологична централа, Българско дружество за защита на птиците, сдружение с нестопанска цел „Зелени балкани”, сдружение за дивата природа „Балкани”, Фонд за дивата флора и фауна и фондация „Льо Балкан”. За България задължителни за ежегоден контрол са 50 територии.
На територията на РИОСВ – Монтана ще се извърши преброяване в района на влажните зони по поречието на река Дунав от устието на река Тимок до с. Горни Цибър, общ. Вълчедръм и яз.”Огоста”.

Проверка от експерти на РИОСВ - Монтана в района на промишлената зона на града във връзка с подаден сигнал за разпространение на миризма на сяра и амоняк

На 29.12.2009 г. е извършена проверка от експерти на РИОСВ - Монтана в района на промишлената зона на града и ж.п. прелеза в района на ж.п. гара Монтана във връзка с подаден сигнал от граждани в 9,30 часа на телефон 112 за разпространение на миризма на сяра и амоняк. Същият сигнал е подаден и в общинско радио “Монтана”. При проверката е констатирано, че в обект Птицекланица Монтана към “Поултрипродъктс” ЕАД в 9,00 часа е настъпила авария в компресорното (с хладилен агент амоняк) – скъсване на уплътнение, при което има изпускане на амоняк в атмосферата. Дежурната аварийна група на обекта своевременно е отстранила аварията. В момента на проверката след 10,00 часа в района на улиците “Диана” и “Индустриална” не се разпространява миризма на амоняк.
РИОСВ - Монтана е информирала ОАСД на ТД”Гражданска защита” – Монтана за извършената проверка по подадения сигнал. Изпратеният на място екип от страна на ТД ”Гражданска защита” – Монтана при извършената проверка на място и замервания на атмосферния въздух в района на фирмата и съседните обекти установява, че няма наличие на амоняк. При измерванията на концентрацията на амоняк в машинната зала на компресорното в Птицекланицата се установяват концентрации 27 mg/m3, при допустима норма за работна среда 36 mg/m3.

На 16.11.2009 година в 16:45 часа в РИОСВ - Монтана е постъпил сигнал от Общинска администрация гр. Видин за забелязано петно от нефтопродукти с ниска плътност в района на Речна гара, гр. Видин.
На 17.11.2009 г. експерти от РИОСВ – Монтана и БДДР Плевен, РВБ /Регионално водно бюро/ -Враца извършиха проверка по брега на река Дунав от р. км 770 до р. км 789 в района на Речна гара, гр. Видин по сигнала. Взети са две водни проби от началото и края на петното.
При огледа в 12:30 часа на 17.11.2009 г. не са констатирани нефтени петна по р. Дунав в района на пристана на База „Гранични полицейски кораби /БГПК/ при р. км 789.
На 17.11.2009 г. в 08:40 часа е констатирано от граничен полицейски катер при БПГК – Видин ново замърсяване на р. Дунав в участъка от р. км 823 при с. Ясен до р. км 816 при с. Кошава с нефтопродукти /трюмни води/ с ширина около 100 м на 10 м от българския бряг с ниска плътност. Взети са три водни проби от начало, среда и край на петното.
Не е установен източник на замърсяване от българския бряг или трансгранично замърсяване, като вероятната причина за двете замърсявания са от трюмни води.
Регионална лаборатория - Монтана е извършила анализ на взетите водни проби по показателите „pH” и „нефтопродукти”. Резултатите от анализа на водните проби по показател „нефтопродукти” показват превишение до 10 пъти ПДК. Имисионната норма за трета категория водоприемник - р. Дунав е 0,5 мг/л. По показател “pH” стойностите на река Дунав, отговарят на нормите.

В периода от 16 до 22 септември 2009 г. се проведоха Европейската седмица на мобилността и Европейският ден без автомобили на 22 септември, организирани от Европейската комисия.
            България се включи за седми път в инициативата.
            Водещата тема за 2009 г. на Европейската седмица на мобилността, определена от Европейската комисия е „Да подобрим градския климат”.
            Европейската седмица на мобилността се организира от Европейската комисия с цел да се насърчи поведение на хората и действия на институциите, които да са в съответствие с принципите на устойчивото развитие и по-специално да са насочени към намаляване на замърсяването на  градската среда от транспорта, към подобряване на качеството на живот на европейските граждани.
            Посрещането на предизвикателствата в областта на градската околна среда е от изключително значение за здравето на жителите на градовете, както и за качеството на техния живот.         
            Големите градове са изправени, като цяло, пред едни и същи екологични проблеми: недобро качество на атмосферния въздух, високи равнища на автомобилния трафик и задръстванията, високи стойности на шума, емисии на парникови газове, генериране на значителни количества отпадъци и отпадъчни води, разширяване на градовете.

            Причините за тези проблеми следва да се търсят в измененията в начина на живот, характерен за съвременното общество – все по-голяма зависимост от използването на лични автомобили, увеличаване на домакинстватасъстоящи се от един човек, повишаване на количеството на употребените ресурси от жителите на градовете, както и в тенденциите на демографското развитие – непрекъсната миграция на населението в посока към градовете.
            С тази инициатива Европейската комисия се стреми да повиши информираността на населението за въздействие на транспорта върху околната среда и възможните екологосъобразни модели на поведение, които то може да избере, да му се предоставят възможности да използва по-устойчиви начини на транспорт. Много важен аспект на седмицата е хората да могат да преоткрият своето населено място, историческо и културно наследство в една по-здравословна и по-приятна заобикаляща среда.
                  Устойчивото развитие на градския транспорт е важна предпоставка за подобряване качеството на въздуха в градовете. Насърчаването на използването на обществен транспорт, за сметка на личните автомобили, въвеждането на оптимизирани транспортни схеми, както и на системи за управление на трафика могат значително да допринесат за намаляване на вредните емисии в атмосферата. В редица градове са въведени системи “Зелена вълна” за предотвратяване на задръстванията, създадени са алеи за пешеходци и за велосипедисти. Използването на велосипеди спомага не само за намаляване на автомобилния трафик и негативните последствия от него за околната среда, но и за подобряване здравето на населението, благодарение на повишената двигателна активност.
            Водещата тема тази година акцентира върху необходимостта от по-добро качество на атмосферния въздух, както за нашето здраве, така и за заобикалящата ни околна среда.Ключово предизвикателство в момента е  разработването на политики и програми целящи редуцирането на автомобилния трафик и внедряването на алтернативни технологии, като зелени превозни средства и по-чисти горива.

            Нашите преки отговорности по отношение на разрешаването на този проблем са свързани с промяна на всекидневните ни навици, чрез предприемането на малки, но ефективни действия за опазването на околната среда. Местните власти имат решаваща роля в прилагането на националното и европейско законодателство, както и в необходимостта от защита на здравето на своите граждани. Въпреки това, те се нуждаят от помощта на всички, за да могат да се справят с предизвикателството – да намалят вредните емисии. Все пак екологичната политика се провежда в името на хората, но и с помощта на хората.